Разочарованието… Понякога се случва нещо или някой да те разочарова. От РАЗ, останал без ОЧАРОВАНИЕ, светът внезапно отдръпва цветовете си, а ти спираш да вярваш на когото и каквото и да било. Само с една мисъл можеш да изгубиш целия смисъл и се питаш как да го намериш отново. „Всичко ще се оправи с времето!“ често не действа. Или „Виж красивите дървета навън и бъди благодарен за това, което имаш, защото някои хора и това нямат!“ пак не става. Отместването на фокуса помага замалко, но не лекува раната. Не защото не обичаш природата, не защото си неблагодарен, а защото от всичко изброено, вероятно имаш нужда да чуеш само една дума, казана с топлина, грижа и любов. Думата „Разбирам“. Когато човек се чувства разбран, той се отпуска, емоциите се освобождават по-лесно и не стоят в тялото да го тровят.
Ето сега, аз съм тук, докато четеш това и каквото и да ти се е случило ти казвам РАЗБИРАМ ТЕ!
Но какво става после, когато този миг отмине и е твърде рано за приемане на разочарованието, а за даване на прошка да не говорим? Какво да правиш, когато останеш сам и сивите мисли отново те загърнат с воала на огорчението и болката? Ето няколко варианта за справяне, които лично на мен и на други хора са помагали:
- Ще прозвучи парадоксално, но в гещалт терапията казваме на клиента „Стой за малко с това“. Идеята е за намиране на решение. Виж какво може да ти каже чувството, усети силата му, защото чувствата имат гласове. Погледни на него като на катализатор. Остани за малко – наблюдавай. Може би ти напомня на предишни подобни ситуации? Как се справи тогава? В този момент може да дойдат и сълзите, които да „промият“ душата и да олекне. Като казвам катализатор, визирам и гневът, който също е неизбежна част от разочарованието, но насочен в здравословна посока. Например, можеш да излезеш да тичаш, да изчистиш, да довършиш задача за която по-рано те е мързяло. Отиди на някоя горска пътека, хвърляй пръчки или шишарки и с всяко мятане си представяй, че хвърляш разочарованието далеч от себе си. Важното е чувството да не стои затворено в скованост и мълчание.
- Кажи на човека който те е разочаровал какво се случва с теб. Може би не сте се разбрали? Невероятно е понякога как може да възприем нечий действия толкова лично, а всъщност историята зад тях да е съвсем различна и въобще да не е свързана с нас. Ако няма такъв вариант да го кажеш на човека, тогава изговори всичко с истинските му имена, такова каквото е: „Разочарован съм! Тъпо ми е! Бесен съм направо!“ и леко го преувеличи. Тук може би отново ще се появи гняв от случилата се неправда, но той идва за да си отиде, а утихването се случва само и единствено ако гневът се изразява докато го чувстваш, а не да го изиграваш.
- Напиши писмо до обекта на твоето разочарование. Желтелно е да е на ръка, ако искаш да подчертаеш или удебелиш определени думи. Пиши колкото искаш, без цензура. После го скъсай и го изгори. Просто е, но помага.
- Помисли за пет наистина очарователни за теб неща, напиши ги на отделни листчета и ги сгъни. Остави ги някъде на видни кътчета вкъщи, излез, разходи се, или се обади на някой. Да не забравяме, че разговорът с приятел може да бъде лечебен също! В по-късен момент, когато минаваш покрай листчетата ги разгърни. Постой малко с листчето в ръце, свържи се с очарователното нещо и се опитай да го почувстваш с тялото си. Например ако си написал „море“, спомни си как последно стъпалата ти потъваха в мокрия пясък, а топлите вълни обливаха глезените ти и се чувстваше безкрайно спокоен. Внедри този мини филм в цялото си същество.
- Грижата за себе си, макар и все още да се смята за егоистична, е и безкрайно важна. В крайна сметка, ТИ си си най-важният човек в живота ти. Обичаш децата си, парньора, домашния любимец, но можеш ли да ги обичаш напълно и здравословно и да се грижиш за тях без ти да се чувстваш добре? Разочарованието е рана, която може да заздравее и не е необходимо да ѝ слагаш допълнително сол в самообвинения колко си глупав, че си го допуснал. Това е също толкова ненужно, колкото да се опиташ да обясниш на обувките си какво е квантова физика. Свържи се с любовта си към близките същества – погледни очите на кучето, на детето ти. Ти не искаш те да страдат, нали? Не би им дал доброволно да изпият чаша с огорчение – напротив. Тогава защо да я сервираш на себе си?
С обич,
Анамария
