Когато те подценяват…

Статия

Когато някой те подценява, може би е дошло време ти сам да се оцениш. Това събитие не е нищо повече от една проверка за собственото ти мнение за себе си. Само ти можеш да избереш как да реагираш на поведението на “нападателя”. Ако думите, или действията му карат стомаха ти да се свива от огорчение, обида, яд или гняв, значи е светнала сигнална лампа. Не бързай да се разочароваш – тази лампа се е появила, за да хвърли светлина върху нещо по-дълбоко в теб, а именно истината. Чистата истина за това какво изпитваш към човека в огледалото, който виждаш всеки ден – твоя милост. Твоя милост казвам неслучайно, защото когато те подценяват, първото нещо, което е хубаво да направиш е да имаш милост към себе си. Да се съгласиш с чуждото мнение, че правиш нещо грешно или не достатъчно добре, не само слага повече сол в раната, но обикновено не е и вярно. След малко ще кажа защо.

Но нека първо видим какво всъщност е подценяването? Лично аз го виждам като крива дървена магьосническа пръчка с която някой те смалява. Смалява качествата ти и увеличава недостатъците. Или превръща качествата ти в недостатъци. Тази “магия” би подействала само и единствено ако ти й повярваш. И тук не говоря за самозалъгване, а за чистата истина, която споменах по-горе. Да се запиташ честно пред себе си дали това, което ти казват е така. Толкова ли си неспособен, глупав, наивен и тн. Да приемем, че има дори един процент достоверност в думите на подценяващия те, това пак не е толкова фатално, защото може да ти даде насока в която евентуално да подобриш нещо в себе си. Наблягам на “подобриш”, а не поправиш. Вероятно в действителност си по-наивен в някои моменти. Помисли в кои. И не забравяй, че няма врагове, а само учители, затова не взимай думите на нападателя като смъртна обида. Дори да е изтъкнал твой недостатък, той все пак го преувеличава малко или много през неговата призма. Това не е и никога няма да бъде чистата истина. Чистата истина е това, което ТИ мислиш и усещаш за себе си.

“Магьосникът” може да ти влезе под кожата, особено ако засегне болно място в душата ти и ти напомни на някой зъл преподавател от детството например. Сякаш думите, или поведението му в сегашния момент събуждат старо огорчение и потвърждават причината за страданието ти (твоята наивност например). Тук има едно голямо НО, защото според гещалт психотерапията, за да те дразни определено нещо в някой, значи или ти също го притежаваш, или го нямаш, но искаш да го притежаваш. Например, ако твоят злодей ти повтаря колко си наивен и няма да се справиш в тоя живот, една от причините може да бъде, че вътре в себе си той е наивен и не може да се справи. И понеже го отхвърля, защото е болезнено, моментално го проектира върху теб и за да не се нарани сам. Отричайки наивността си, напада твоята наивност, макар и тя да е химерна. А вероятно в наивността ти вижда детска чистота, която толкова иска да притежава, но не знае как. От другата страна си ти, който вижда в нападателя някога злия преподавател. Манджа с грозде, игра на проекции, която изглежда, че няма край! Но има. Краят е, пак повтарям, чистата истина.

Нека го погледнем и така: Подценяването може да бъде грозната сестра на възхищението. Както казахме, за да те подцени някой, той може да вижда своите дефицити в теб, т.е. качества които няма, но иска да притежава. За да омекоти удара, съзнателно или не, те поставя по-долу от себе си. Казвам “поставя по-долу”, а не “слага се по-горе”, защото такива хора обикновено не виреят много на високо ако трябва да сме честни. Те искат да те детронират, тъй като по някакъв начин може би си заплаха за тях. Примери хиляди. Колко шефове са уволнявали служители, по претекст че са некомпетентни, докато фактите показват, че служителят е бил по-вещ в занаята от самия шеф.

Тъжната истина е, че подценяващите са тези, които се страхуват и се въртят в своя кръговрат от несигурност. Това е техен проблем, не твой.

Как да не приемаш лично нападките?

Нека започнем с това, че те не те познават и не биха могли, защото са твърде заети да стоят в тихата паника на уплашеното им его, макар и привидно да изглеждат спокойни. Вероятно си мислиш “Е, добре де, а не може ли просто да видят добрите ми страни и да се разберем?”

Те ги виждат и именно това е причината да се държат така, както се държат. Замисли се, че ако ти в действителност си по-малко от тях, те никога не биха се занимавали с теб, ти просто няма да ги засягаш. Затова не приемай лично поведението им. Не търси разбиране от тези хора. Те не могат себе си да разберат, как да стигнат до теб и същността ти? Това е дълъг път и те в момента не са способни да го извървят. Не са способни, защото човек не може да се свърже истински с другия през страха. За свързването е нужна любов. Благослови ги с тази любов, благодари им, пожелай им я искрено. И пак тръгни напред.

Да, толкова е лесно.

Разбери, че при тях това е страх, облечен в бутафорна сила. Радвай се, че си им трън в очите без да злорадстваш. Истината е, че те са видяли колко си прекрасен и ги е хванало шубето. Използвай това за напомняне към себе си, остави ги и продължи напред. Тези хора никога не са ти били и няма да ти бъдат нужни, освен за това да си направиш справка със себе си. Не приемай лично думите им.

Би ли сложил доброволно 20 килограмова раница с камъни на гърба, просто за да я носиш всеки ден от живота си? Предполагам, че не. Ето толкова е и безсмислено да носиш обидата, огорчението и разочарованието от тези, които някога са те подценявали и ще те подценяват в бъдеще. Не взимай техният товар с теб. Той не е твой, остави го на пътя и продължи. Няма да казвам “трябва”, ще кажа, че МОЖЕШ да го направиш, стига да избереш. Грижи се за душата си и невероятните й кътчета, които тепърва ще разкрива пред света и хората, които ще им се радват искрено и от сърце. Обърни се към тези, които наистина те обичат.

Има ги, вярвам!

Свържи се с това чувство на обич и го прегърни. То е много по-важно от чуждата раница с камъни, която учтиво те каня да свалиш.

И колко е хубаво и колко е леко, когато просто се приемаме и обичаме! Не мислиш ли?

И накрая забравих да кажа най-важното, скъпи приятелю… Не подценявай сам себе си! Никога! Душата ти е невидимо съкровище пропътувало милиони километри във вселената, за да кацне точно в твоето тяло, да изживее точно тези мигове, които сега посрещаш… Душата е любов. За любовта какво ли хубаво и лошо не се е изговорило… И виждаш ли, тя така и не е спряла да съществува!

Нима това е за подценяване?

 

С обич,

Анамария

Още публикации

Статия

Възкресение

Ако гъсеница си, Не преследвай пеперуди, Може би ти е рано за крилата. Как да полетиш се чудиш, Докато си…
Вижте повече
Статия

Разочарова ли се?

Разочарованието… Понякога се случва нещо или някой да те разочарова. От РАЗ, останал без ОЧАРОВАНИЕ, светът внезапно отдръпва цветовете си,…
Вижте повече